The House on San Stefano 6

The house was amazing, one of those which you see and immediately know they have a spot in your heart. There was a shadow over it, and the garden was abandoned just like the one in The Secret Garden. A tree was growing in the middle of the staircase, the branches got in the way of the eyes just like when I have a smudge on my glasses. I can’t help but think that if we had stepped on the grass, the branches would have moved and lashed us back just like in Sleeping Beauty the branches didn’t let the prince get near the castle with the princess.
The color of the house was peeling off elegantly, it’s that disgusting orange-pink, but when it’s in the shadow, you don’t notice it. The windows looked like they would calmly open and close in unison with the wind. The central gate opened slowly, attentively completing a duty, but unable to stop those foreign hands: numerous Nestea bottles and bleached cigarette packs marked the time of this mini-jungle, fifty years ago a luxurious residence house, in central Sofia. There are some weird scars, for example security stickers, oddly out of place but deemed necessary. The whole thing is an anachronism that burns across your eyes. No one is surprised when others also come to a halt next to the fence with a lack of comprehension.
I want to go there at night. There’s a gate that lets cars in or, with a bit of imagination, carriages. It opens readily and even stays ajar to see who might dare come in. Who knows what’s inside—junkies, prostitutes, vagrants, mafia, concentration camp, demons? I feel Ryuk is watching over this disintegrating splendor because every experiment with humans he’s designed has been beautiful. Again he’s showing off a wide smile with pointed teeth and he’s chomping on an apple. See ya, man.



Ryuk:

ON SEX AND BEING FREE

ON SEX AND BEING FREE

“Aren’t there any bitches to fuck OUT HEREEEE??”
The shout was still bumping off walls with their creamy color peeling off. No answer came, so the guy walked down the corridor to make sure he hadn’t missed a girl shyly opening her door. No such sight shone before his eyes, so he slowed down and wished he hadn’t left the party upstairs because there might have been some alcohol left.
A door opened several meters ahead of him. A girl in a wide T-shirt came out with no pants underneath, her hair messy, reaching little below her ears, and her reading glasses giving her a scrutinizing (and sleepy) look. She inspected him as though sending an x-ray beam from top to bottom, made a few steps, took him by the hand without smiling, and closed the door of her room behind their backs.
Her roommate was out, but there was also little evidence of her living there. Maybe she had a boyfriend who tucked her into bed under the sheets next to him, so she didn’t have live in her own dorm. But she hadn’t even made an effort to make a comfortable space in this room; the girl in the wide T-shirt didn’t appear too disappointed.
The girl lifted a laptop and a book from her bed, placed them on her desk, and removed her glasses. She bent over to look for something beneath her bed. A box of condoms emerged, and she left one at an arm’s reach. She turned to the guy--he was the only article not in place yet. This time she didn’t take him by the hand but sat on her bed alone. He looked as though mesmerized or simply bored by the feeling that he was about to fulfill a duty he had chosen himself, the pleasure already cut down by half; or increased by the fact that she honestly wanted him? He pressed on top of her and attempted to stick a kiss on her lips, but she craftily turned her head right, so that the saliva on his tongue ended up on her neck. He mechanically spent a minute and a half getting her ready for what was about to follow, and she patiently endured it all. Luckily, her pussy was quite obliging and moistened readily. He entered it, rubbed it, scratched it—satisfied it for a day or two. He didn’t enter her; it wasn’t his fault, it was the circumstances’. Two bodies of human beings making a favor to each other. Their minds brushed against each other but each knew better than to try and make some contact with the other. Would there be a way, in theory, for two minds like these to fall in love only after bumping against each other like this? Love at first sight is a rumored phenomenon, but it is said to happen when the two keep their distance and don’t show any belonging to the other. While sex, no matter how much modern time tries to twist it, brings an immediate connection that marks the two who shaped a memory together. It’s interesting how extreme opinions can be here. Whether sex is so intimate that you have to do it only with someone you care about, or love (this one’s considered old, but it’s surprising how many people still stick to it), whether it can be a pleasure for you by yourself, so you can be engulfed in your own sensations and label as ‘one’s own business’ whatever the other person feels, or whether sex is an independent and only slightly dependent thing you have with someone: a web of two intertwined human bodies that very well realize their own solitude and make a temporary favor to each other. It comes out of a little desire to smile at someone in a similar position like yourself, not as much as to help him but to comfort him for a split second. It seems more beautiful to me if the guy sees it that way, and, surprisingly, that happens often: the more a guy is used to fucking a girl just this once or a few more times, the nicer he is to the next girly faces that fly by him. About girls I got no idea; I dare say they are more selfish, they know they appear more sensitive and when they are not hurt, they use the stereotype to fight against an innocent (on this occasion) guy and try to make him shed some blood. I might be too tough on girls though; they do eat the Big One often enough (I hope guys eat it as often too).
Sooo, I was wondering whether those two who had sex so suddenly and so silently could have fallen for each other after this one night maybe precisely because they were so free and so candid. After they decided (without shedding a word) that they were finished, she lay on her back ready to drift off to her unclear, distressful, curious dreams, but he attempted a hug: a purely warm, human, I-just-had-an-orgasm-inside-of-you hug. She didn’t protest but didn’t reply either. He was the one who had sought refuge by hugging her, even though so slightly and unobtrusively. Therefore, she had the right to just sigh, feel more independent than him but leave his bodily warmth on her left breast, on the left side of the tummy, on her left leg. Her pussy hummed softly to the rest of the body with a trace of satisfaction. Her mind drifted off to a field of interconnections hopping one over the other, unknown faces resembling known characters, a sun, a textbook, a wallet, a llama. The fact that she couldn’t place each one precisely in a precise row of her table with sensations (because it was a dream-like thing) freaked her out. Before her heart could leap again with curiosity and fear at the edge of a mind which she recognized but could not control, zzzzzz.
In the morning, she looked with thanks and scorn at the body beside her. She went to the bathroom, peed, brushed her teeth, took a shower, and dried her skin with a towel. When she went back in the room to choose some clothes, the male body explored her body only with his gaze this time. It took him a fraction of a second to recall last night’s ending. She gave him an innocent, understanding smile.

Вътре

Когато пролетта е студена и вали, градът е учудващо хубав. Вечер сивото небе не си личи, а улиците са мокри, сякаш котка се мие с езиче. Жълти и червени фарове се отразяват във всеки тротоар и стълб. Тракането на обувки влиза в мислите като неритмични тактове и се радваш, че не чуваш човешка реч.
Да помислим какво влиза в нас. Храна – вкусна, гадна? Предпочитам вкусна. Много хубаво се топи в устата и за малко си мисля, че нищо друго не ми трябва. Особено ако е суши или захаросан сладолед (и още много други). Или студен сок от ананас след тренировка. Или пенис. Но да не сме толкова директни.
На алкохола вече сме му свикнали. Дойде големия рожден ден, който чакахме от миналия месец по това време. Седя на един шезлонг в градината и виждам как влизат две момичета. Едната е страшно приготвена, спазила е всички правила за готино облекло: поличка, ярко потниче, високи обувки, хубаво телце. Полюшва се и се приземява върху раменете на другата, подпират се, мацката е позволила на доста пиене да й влезе в гърлото. Двете са готина картинка, защото пияната е по-висока от другата (заради токчетата) и им идва естествено да се подпират. Домъкват се до свободен стол и тази, дето се полюшва, се засилва и сяда. Опитва се да се смее уж на собственото си състояние, за да изглежда по-малко жалка. Всъщност иска да се бие по главата и да се пита „дееба, защо си го напарвих това”.
Момичето, което я носеше, се дръпва извън полезрението й и се протяга блажено. Сипва си нещо в чашка, отпива; помирисва дим от цигара. Вижда цигара, хваната смешно с две изправени пръстчета, както я държат продавачките, дето пушат със скръстени, клечави ръце пред магазинчетата, проследява как димът от цигарата става на смърдящи завъртулки и влиза в носа и в дробовете й. Пуска ръце в джобовете с досада; придърпва блузата надолу и отива някъде другаде.
Скоро се смее свободно, пийва малко от вълшебната чашка, за да стане още по-свободно. На средата на една забавна история тя поглежда в ъгъла и заковава поглед там: гологлав пич с провиснала черна блуза и белезникави очи. Усмихва й се мазно, без да вижда никого около нея. Тя вдига натежала ръка и дърпа въжето, което е приковало очите й в него, докато не го скъсва. Някой се обажда:
- Какво ще кажете за малко тревица?
Който е съгласен, отива отзад, а който не ще, си измисля някаква работа, за да не изглежда смотан. Аз отивам, а също и нашата мацка, за която разказвах. Не й говоря, за да не забележи, че я гледам. Дърпа си здраво, първо не се вижда да я е хванало. След това изведнъж започва да се хили на всички простотии и както се скъсва да се смее, спира и гледа стълбите. Тревицата се е вмъкнала в главата й.
Вече нещата в ума й протичат различно. Мислите се случват по същия начин, но сега няма филтър, който да й пречи да погледне в тях. Има цял тон категории и степени, които разпределят заобикалящите я хора, нещата, които може да си вземе за ядене, или местата, на които може да спи. Всяка възможност е различно светла или тъмна и донася различно усещане – вкус в устата, който не може да сбърка. Преплитат се рамки, с които ума си служи, за да обработва затрупващата информацията. Всичко изпълнява своята функция и се определя чрез поведението си – от тая мръсна салфетка до онзи мръсен пич. Обръщенията и приказките са стреличките, които свързват една позиция с друга, и евентуално може да постигнат нещо.
В тази базова версия на ума няма надежда. Ти, съзнанието, имаш една позиция, изпълняваш я сам. Каквато и връзка да имаш с някоя друга позиция, някой друг човек, тя няма как да е като идеалния сладолед или идеалното легло – винаги ще има някакъв недостатък или нещо ще се обърка. Т.е. няма да има човек, с когото наистина да ти е хубаво. А ако си мислиш, че с някого може да ти е хубаво, ще преебеш нещата, защото искаш да изглеждаш като нещо повече от това, което си. Твоята позиция е дефинирана и колкото и да се опитваш да изпращаш някакви сигнали във връзка с това кой си, най-вероятно не успяваш да ги предадеш както трябва и не създаваш впечатлението, което целиш. Общо взето не си и не изглеждаш като човека, който би искал да бъдеш. Трябва да се случи някаква голяма случайност, за да не се разминат очакванията и да се получи нещо свястно, наричано от сериозните хора „връзка”. Но когато отвън виждаш как мозъка ти бачка отвътре, не си склонен към такава сантиментална надежда. Викаш си „въпрос на шанс” и заебаваш нещата, защото ти си прекалено мислещ човек, за да разчиташ на шанса. По-спокойно.
Мацката реши, че ще е яко да види какво е да няма дразнители. Както си беше out of space, отиде в празния край на градината и легна там. Едновременно планираше и мислеше за минали неща; за мозъка не е особено трудно да прехвърча от едното на другото, щом има за въжета асоциации. Никой не й навлизаше в личното пространство и тя беше щастлива да си се задоволява сама (да, доказано е, че мастурбацията е хубаво нещо). В тоя момент нещо блесва. Оказва се темето на гологлавия. Момичето подскача, докато светът все още трепери на пресекулки заради тревата. Докато се изправи, пичът вече е успял да й се усмихне и да вдигне ръце към нея като зомби в кофти филм на ужасите. Колкото и да е жалко, единственото, което тя успява да направи, е да се помоли на ума си да я изведе оттам. Инстинктивно удря с ръце наоколо и вместо да удари въздух, удря стъкла. Прозрачни парченца се свличат наоколо, разтрошила е стените на клетка, за която не е подозирала.
Браво, яка съм, измъкнах се. Ходи по мокра улица и държи натежалите ръце да не изпаднат от джобовете й, защото е студено. Връща се мислено назад няколко минути и си спомня всяка реклама, минала пред очите й през това време. Боже мой, хората наистина имат предостатъчно пари за харчене. Вече знаят как човек възприема стимули и се надпреварват кой ще бръкне най-дълбоко в сивото му вещество. Модерна, изпипана, доходна пропаганда. Извинете, модерните хора не го наричат така. Реклама, медии и подбрана информация, които протягат лепкавите си ръце от всички ъгли и канавки. Не можеш да ги изрежеш всичките и да не те пипнат, но можеш да ги изкараш от очите, задника си и където още са успели да се закачат и да ги забодеш на стената – да ги познаваш, но да имаш пълната власт над тях и да ги оставиш само да скимтят. Не ги съжалявай, ще удушат приятно достатъчно друго хорица.
Тя забива здраво пети в асфалта: какво пак?! Гологлавият пич е пред нея и я хваща за ръцете, сякаш ще я прегърне. Тя губи време, за да го погледне, и той я опира с лице в стената. Няма въздух, който да вдиша, а само мирис на мокър цимент. Нещо студено си проправя път по коремчето й; а, ръката му. Пъхва се под прашките, проправя си пътечка към скритото местенце; два студени пръста влизат вътре на топло. Движат се грубо и силно, тя не диша, защото не може да свикне с чуждото присъствие. Малко удоволствие, много „кво се случва?!”. Дори не си завършва мисълта.
Пробва пак да удря с ръцете. Пак падат стъкла и улицата и пичът изчезват. Тя стои права на средата на голямо сиво, което сигурно представлява нищото. Малко трудно да се каже дали е в средата, но няма да се циганим. Сетивата усещат присъствие, само очите не го регистрират. Глас: „коя си?” Асоциация със студените пръсти вътре в нея току-що. Гологлавият ли говори? „Кажи ми какво си”.
Тя се опитва да отговори. Изненадва се, че някой й е задал въпрос, който така да я удари в гърдите. Докато се опитва да измисли подходящ отговор, за да предаде точната представа за себе си, а не да се представи зле, в слънчевият сплит (или някъде под ребрата) я боли.
Опит да се дефинира, значи да си сложи граници. Освен това да се издаде, да си позволи да е уязвима. Мисли. Спомня си напушването, пиенето в чашката, пияното момиче, вкусния сладолед, мократа улица, пълна с хора, и безспирния шум, изхвърлящ човешкото присъствие. Всички тези кадри са в главата й; и те принадлежат на нея. Трябва да изведе нещо от тях, да го обобщи и това ще е тя. Сто процента (беше иронично).
Щеше да е удобно, ако както впечатленията влизат в теб, така можеш и да ги изплюеш навън. Но веднъж в главата ти, там си остават. Искаш да ги покажеш на някого. Хмм.
Направи си фоайе. В него можеш да изложиш най-евтините си мисли, защото ще има хора, които ще влизат там. Някой може да проникне и до хола; там държиш подобие на себе си. Браво, тук почти никой няма да види разликата между себе си, което продаваш, и себе си, което държиш заключено.
Гологлавият пич ти пожелава някой да навлезе чак до спалнята. А той, гологлавият пич, ще е там, за да ти се усмихне мазно, когато този някой си излезе с трясък през входната врата.